Витоша – Люлин

Дължина: 21.7 км | Изкачване: 700 м | Спускане: 700 м | Ниво на техническа трудност: Ниско
Ниво на физическо натоварване: Средно
Продължителност: 2-4 часа в зависимост от темпото
Вода: 1-2 л, по маршрута има чешми в първата част (до Владая), после не.В
Храна: за половин ден
Храна (допълнение) Заведения и магазини има във Владая
Терен: Асфалт, черни пътища, пътеки.

Този маршрут е обозначен с Ниско ниво на техническата трудност, но заради дължината си от 21.7км бъдете подготвени за известно физическо натоварване. В зависимост от темпото отнема между 2-4 часа.

Трасето представлява почти затворен кръг, който започва и завършва в Княжево. За по-добра разбивка на дългия маршрут описанието е разделено на етапи. За начало на маршрута ще приемем последната спирка на трамвай №5.

Етап 1:
Последна спирка на трамвай N 5 – Тихия кът. В зависимост от предпочитанията Ви за тази част от трасето можете да изберете или да се движите по асфалт или по пътеки.

Асфалт: От последната спирка на трамвая се изкачвате по стръмните серпентини до ул. Панорамен път (паваж). Тръгвате по нея в посока Бояна докато не достигнете бул. Беловодски път (асфалт, пътя за Златните мостове). Тръгвате по него нагоре и карате до Тихия кът (около 7 км)

Пътека: От последната спирка на трамвая се изкачвате по стръмните серпентини и хващате пътеката нагоре за Бялата вода. След като пресечете Беловодски път продължавате нагоре по пътеката за Златните мостове и Тихия кът. След чешмата на Бялата вода пътеката се разклонява на две. Надясно има леко изкачване, което стига до Тихия кът.

Обиколната (най-приятен и най-дълъг вариант): От последната спирка на трамвая се изкачвайте по стръмните серпентини и хващате паважа по ул. Панорамен път. Стигате до светофара на бул. Беловодски път. На светофара сте направо, като държите тази посока докато стигнете площада на Бояна (Боянско ханче, Боянски манастир). От площада хващате десния път нагоре и карате докато пътя не свърши. Малко преди края му, се отклонявате на дясно, като продължавате надолу по асфалт, който след 20-тина метра стига до мост. Продължавате по този път, като държите десните отклонения на пътеките. След около петстотин метра ще стигнете до разклон с чешма. Продължавате надолу и надясно (мисля, че има табела за бялата вода). Продължавате по тази пътека, като тя свършва в беловодския път, точно до една чешма. Продължавате по пътя до разклона за бялата вода, където се отклонявате нагоре. След чешмата на бялата вода пътеката се разклонява на две. Надясно има леко изкачване, което стига до Тихия кът.

Етап 2: Тихия кът – Владая:
Тук има само един вариант и това е пътеката Свети Иван Рилски. Началото и е до автобусната спирка Тихия кът на пътя за Златните мостове. Представлява леко и много приятно спускане по песъчлива алея в гора. Малко преди Владая пътеката завива остро надясно, като напред продължава земна такава. Хващате земната пътека, която след 50 м преминава през едно малко дървено мостче и няколко серпентини ви извежда на дълъг дървен мост. След моста пътеката свършва в пътеката Златните мостове – Владая. Тръгвате по камениста пътека надолу към Владая (ползвайте земния склон в ляво от пътеката). При първите къщи на Владая свийте леко вляво по алеята минаваща покрай гробищата, като ги обиколите по нея. Самата алея пресича павирана улица. Тръгнете по паважа и се спуснете до пресичането на асфалтова улица – това е ‘главната’ улица на Владая. Тръгнете по нея. Поемете по първата или втора пряка в ляво, пресичате голям мост и тръгвате надясно и нагоре по улицата. Целта Ви е да минете под главния път София-Перник през подлез под него. Единствен е и няма как да го объркате.

Етап 3: Катеренето на Люлин:
След като сте минали под пътя София-Перник започва средно трудно изкачване по асфалтов път. След около 1 км. пътят прави остър завой наляво, като в дясно се отклонява бетонно-чакълеста улица. Изкачвате се по нея 50 м, докато стигнете разклон, на който алеята продължава направо, а в ляво свива земен път. Тръгвате по земния път, който постепенно се превръща в широка и доста изровена пътека, която се катери нагоре. Тук на места може да се наложи и бутане. След около 200 метра пътеката прави остър завой надясно и става много приятна за каране. Карате само по тази пътеката, като не се отклонявате никъде по малките пътечки, които се вливат на 2-3 места. Пътеката има и туристическа маркировка. След няколко леки спускания и изкачвания стигате до поляна, която се пресича от малка пътечка. Тук има чудесна гледка към Витоша. Следвате голямата пътека, която прави остър завой вляво. Започва спускане, което стига до местността Бонсови поляни.

Етап 4: Бонсови поляни – Княжево:
След като излезете от гората (края на спускането), пред вас ще има група къщи и три възможни посоки. Наляво излизате на асфалта към манастирчето Св. Св. Кирил и Методий. Надясно е черен път в посока местността Черния кос. 10-тина метра в ляво и после остро в дясно тръгва черният път към Княжево. Тръгвате по него. Отляво ще ви се падат вили и строежи, а от дясно парцел с ограда от изсъхнали клони. Ще го познаете и по голяма целогодишна локва 30-тина метра след началото му, която се заобикаля най-лесно от дясно. Той се спуска надолу и става доста бърз. Пускате смело и след около 1 км излизате от гората. На равното пътят завива надясно и става доста по-изровен. Продължавате да спускате докато пред Вас не видите в далечината оградата на танковото поделение Горна баня. След последния доста стръмен наклон надолу започва изкачване към оградата на поделението. Не се изкачвайте, а свийте в дясно – посока Княжево. Пътеката тук се губи за 50-тина метра, но продължението се открива лесно. Реално заобикаляте от дясно хълма, на чиито връх има малка бетонна постройка. Следва кратко изкачване и после се спускате първо в гора от брезички и после в борова гора (след остър десен завой). Пускате смело надолу по изключително приятна широка земна алея в боровата гора. След около 2 км. стигате до жп линията София-Перник. Пътеката я пресича и свършва в улица Поточе. От тук можете да се спуснете по уличките и ще излезете на бул. Цар Борис III.